Изправен пред погледа на другите, човек понякога не може да издържи подобно взаимодействие. Чуждият поглед неочаквано отваря в дълбините на душата му тайна врата. Шлюз през, който нахлува тревога. За нея, той ключ няма и самичък се чувства неспособен да я затвори.
Панически атаки – ги назовава медицината, но всъщност това са едни панически похищения. Паниката завладява и подчинява. Отнема се контрола върху тялото. Тялото започва да контролира личността. Необяснимо за самия него, човек открива, че сам няма контрол над онова, което го владее. Безсилен и сломен, той може само да наблюдава какво се случва в него и да чака да отмине. Ужасен е, че може да не си възвърне изконното право над себе си. Усеща, че се нуждае да бъде с някого. Присъствието на поне един доверен човек наоколо е като катинар за вратата и възспира тревогата. Но това не е достатъчно, за да живееш добре.
Ако преживявате панически атаки, вероятно като много други хора сте започнали да реорганизирате живота си, за да ги избегнете. Отказали сте се от ред неща, които преди сте чувствали като благоприятни за Вас – кино, пътувания, срещи с приятели, с колеги и непознати. В дългосрочен план животът на хората, страдащи от панически атаки, обеднява откъм приятни преживявания. Математиката не излиза, защото едно от условията да се чувстваме щастливи е превалирането на приятните моменти над приятните. Ако Вие имате панически атаки, това буквално Ви трови живота. Преодоляването им без употребата на медикаменти, само със средствата на психотерапията е напълно възможно и желателно. Медикаментите не отстраняват причините за възникването, но Ви помагат да не изгубите битката с тях. Повторното им появяване в по-късен етап от живота е по-малко вероятно, ако сте предприели психотерапевтичен курс на лечение преди или по време на приема на медикаменти.
Случва се нещо специално в атмосферата между психолога и психотерапевта, което не позволява пациента да бъде похитен. Нито в практиката ми, нито в литературата съм срещала случай на пристъп на паническа атака по време на психотерапевтичен сеанс. Напротив става възможна срещата на два погледа, без пропукване в устоите на личността. Това позволява, пациентът да работи да си върне контрола върху тялото и живота. /виж Случая на Боян/
Ако се интересувате от психотерапия с наш специалист и страдате от пристъпи на панически атаки, описани по-долу можете да се възползвате от програмата ни за психоаналитична психотерапия за възрастни. Родителите могат да се запознаят с условията и спецификите на психотерапевтична работа с деца и тинейджъри съответо в програмата ни за деца над 7 г. и програмата ни за юноши.
ПРИ ВЪЗРАСТНИ
Отделни периоди на интензивен страх или дискомфорт,
през които се наблюдават четири или повече от изброените симптоми:
- Сърцебиене;
- Изпотяване;
- Треперене;
- Задушаване или силно чувство, че си без дъх;
- Чувство на шок;
- Болки в гърдите;
- Спазми в стомаха и коремната област;
- Чувство на нереалност;
- Страх, че изгубваш контрол или че ще полудееш;
- Страх, че умираш;
- Изтръпвания;
- Студени или топли вълни;
Към тези диагностични критерии на DSM (Диагностичен указател на Американската Психиатрична Асоциация) нашите пациенти отбелязват още, че
- – паническите атаки се появяват неочаквано,
- – с течение на времето тяхната поява зачестява
- – паническите атаки те принуждават да ограничиш ежедневните си дейности поради страх от нови паник атаки.
ПРИ ДЕЦА
При децата паническите атаки рядко са така ярко изразени както при възрастните, но дълбочината на психологическия проблем не винаги е право пропорционален на изявата на симптома.
Нашият опит с деца, изпитващи висока тревожност, до степен на паника показва, че при някои от тях се наблюдават:
- Необяснима температура, понякога малко над 37 С, друг път рязко се покачва до много висока;
- Повръщане или гадене;
- Болки в корема на моменти или до степен на хроничност;
- Нарушаване на съня до безсъние преди значимо събитие;
- Припадък;
- Главоболие;
Всяко дете е различно. Това са някои от симптомите, заради които към нас са се обърнали родители.
В процеса на работа с деца им установихме, че изброените симптоми се дължат на паника или висока тревожност.
Много от нашите пациенти над 20 г. с панически атаки, установяват, че в детството си са преживявали пристъпи на паника, които са се изразявали в такива телесни реакции. В тяхното детство никой не ги е назовавал като панически атаки и не са търсил помощ. Тяхното име, те им дават едва сега, откривайки прилики между тези състояния от детството и настоящите си психични страдания.
