Случай на психотерапия при момче с агресивно поведение

РЕЗЮМЕ : Ни е вярваме, че  добрата диагностика е сред  задължителните условия за успешна психотерапия. Този случай е пример за нуждата да се комбинират постиженията на детската психология с тези на  психоанализта при изграждането на обяснителен модел за проблемите на едно дете. Текстът  представя психотерапията на  дете във втори клас. Семейството е разтревожено, че синът им е много нервен и избухлив. През повечето време мълчи, цупи се или отговаря сърдито „оставете ме“, „не знам“, „няма“. При повече усилия от страна на някой възрастен да го накара да говори, момчето реагира с физическа агресия и викове, напуска стаята. После плаче. Наказанията не променят нищо. Напротив, те още повече ги дистанцират един от друг. Омагьосаният кръг се е върти от години В училище нещата не вървят. Успехът му не е слаб, но поведението му според учителката е непоносимо. Вече го определят го като агресивен ученик.  Притискат семейството „Вземете мерки!“.  Вдействителност тези хора от години се борят да намерят решение на проблема и с добро, и с лошо.  Изтощени и уморени са.  Натискът от страна на училището им е дошъл вповече. Не могат повече сами. Вярно е, че нашият герой посяга и удря. Налице е обаче съществена разлика между  нападение и защита. Проблемът е,  че  възрастните често ги наричат еднакво „агресивно поведение“. Подходът е различен, в зависимост от това дали желание за доминантност или меланхолия  движат юмруците на едно дете. На всичко това трябваше да се даде отговор, за да се изгради терапевтичен подход, който да се постигне промяна.