Как да мотивирате Вашия юноша за посещение при психотерапевт?

Като правило юношите и девойките са подозрителни спрямо посещението при психолог.

За разлика от терапията при възрастните тук “доброволното съгласие”,  или “осъзнаването на нуждата от психолог” не са първата стъпка. Често това доброволно съгласие се появява в процеса на работа, когато подрастващите усетят, че психологът не е още един възрастен, “който ще ги превръща в послушни деца”, а има съвсем друга функция.

.

Представете тази идея като лична нужда на родителите да получат професионален съвет за подобряване на климата и взаимоотношенията родител-дете у дома. Тийнейджърът в тази първа фаза е придружител, зрител, дори слушател на това как родителите говорят за него/нея и какво ги тревожи. Той/тя е поканен/а на тази среща, защото става дума за него и е негово право да чуе какво ще се говори там. Той не е длъжен да говори. Има своя истина за случващото се в семейството, която ако желае може да сподели в този разговор, ако ли не, да остави за себе си. Често именно възможността да се оплаче от родителите си, е онова, което го подтиква да дойде с тях при психолога. Неговото недоволство е всъщност възможност да заговори за своето страдание и тест пред възрастните дали те ще му позволят той/тя да говори от своето място.

Практиката ни е показала, че много родители са склонни да описват на детето си срещата с психолог като възможност за подрастващия “да си сподели проблемите”. Това не е добра стратегия.

Така е, защото подрастващият често иска сам да се оправя с проблемите си или ги възприема като проблеми, които другите имат с него, второ защото юношите сами избират колко и на кого да кажат за себе си. Ако Вие като родител сте припознал някакъв си там психолог за надежден, не е гаранция, че юношата ще го одобрява и той го знае. Много често успешно протича психотерапия именно с психолог, когото майките не одобряват, чак пък толкова много и дори “търпят като необходимо зло”. За младият човек това е много по-удобен сценарии и често ефективен. Ние непрекъснато напомняме на родителите, че цел на психотерапията е юношата да изгради по-добри отношения с всички важни за него хора, в това число и родителите, дори ако в момента това да не им изглежда възможно.