Една ключова статия на Paul-Claud Racamier
Всеки е наблюдавал хора или семейства, която комуникация тече еднопосочно – от тях към другите. Компромиси или диалог се оказват невъзможни. Ситуациите, в които ни намесват безизходни и парадоксални. Статията е сред опорните точки във френската психоанализа. Отваря врата към разбирането на често срещаната в ежедневието парадоксална комуникация и парадоксално поведение на индивиди, групи и семейства. На база на тези теоретични постановки, в следващите десетилетия, лъчът на мисълта и познанието на специалистите ще успее да постигне още по-дълбоко и фино разбиране за дълбините на несъзнаваното, ще се появи понятието перверзен нарцисизъм. Психоанализата успява да погледне отвъд маската на цял ред психични разстройства, при които личните несъзнавани проблеми се разпростират върху обкръжението . Понякога цяла група от хора се оказват принудени, чрез несъзнавани механизми да поддържат парадокса. Цялата тази игра е насочена да компенсира дефицитите на конкретен човек, за сметка на разумното поведение у другите. Това обаче, не е интуитивна социална подкрепа към по-слабите. Докато средата се подчинява, тази патология я консумира, без да се адаптира към нея и без шанс за промяна. На всеки му се е случвало да срещне индивиди, групи, семейства, организации, които, вършат абсурдни неща, говорят и функционират по парадоксален начин. Racamier ни казва, защо те имат нужда да го правят и как ни парализират, чрез парадоксалността, подобно на косия поглед на Медуза -Горгона.
Текстът е предназначен основно за специалисти, изисква познания в психоаналитичен понятиен апарат.
