За деца над 7г. – програма за психотерапия „Училищна възраст“

С годините научихме, че няма нищо по-разнородно от причините, деца в училищна възраст да се появят  при  детски психолог.  Това е така, защото личността  на детето във възрастта  преди пубертета, е пресечна точка на три  елемента с равна тежест на влияние.

  1. Резултатите от оформянето на характера в семейна среда;
  2. Нарастналото, в сравнение с периода на детската градина, влияние на кръга на връстниците и културния контекст;
  3. Натискът на образователната система.

СЕМЕЙСТВО – УЧИЛИЩЕ  –  ВРЪСТНИЦИ

Три сфери, които се комбинират в тази възраст с еднакъв приоритет. В пубертета силата, с която тези фактори ще влияят ще се измести в посока на връстниците и семейството, като учебните постижения и отношенията с учителите ще загубят част от значимостта си за емоционалната стабилност  на подрастващите. Сега обаче, във възрастта от 1 до 7 клас, това не е така. Училището и нивото на справяне в учебна среда е от огромно значение за децата от 1 до 7 клас. За съжаление формата и устройството на образователната система у нас не предоставят на децата богатство от  възможности за себереализация. Понякога даже затрудняват  справянето с емоционалните и поведенчески проблеми. Но най-лошото е, че се случва и да ги изострят.  И тъй като всеки психичен симптом е опит за балансиране между вътрешния и  външния свят, ние се превръщаме в  психични  детективи,  за да отговорим на въпросите на родителите и учителите.

“Какво става с Вашето дете?” и “Какво го поражда?”, “У кого е ключът за проблема?”

Къде тези три инстанции  Семейство-Училище-Връстници влизат в конфликт и как, чрез  симптома си  детето се опитва да реши този конфликт.

В няколко срещи ще Ви помолим да ни разкажете не само за историята на Вашето дете и на проблема, но също така ще Ви задаваме въпроси за училищния живот на детето, за учителите му, за другите деца в класа и даже за техните родители, ако това ни се стори важно.

ПРЕДИ ДА ПОСЕТИТЕ ПСИХОЛОГА
С ВАШЕТО ДЕТЕ

1. Срещнете се с учителите и съберете, колкото се може повече информация за поведението на детето Ви. Разпитайте за неговите интереси успехи и неуспехи за отношенията му с учители или съученици. За атмосферата в класа напоследък.

2. Обсъдете със съпруга/съпругата си тази идея. Специалистът ще иска да знае какво мислят и двамата родители за проблемите на детето е ще очаква да разговаря и с двама Ви.

3. След като вземете решение, поговорете за това сина/дъщеря си. Не очаквайте да са във възторг.

4. Задължително кажете истината за посещението при този непознат човек. Не се опитвайте да заблудите детето като измислите история за семеен приятел или нещо подобно. Децата бързо разбират лъжата.

5. Преди да се срещнете с психолога би било добре, ако Вашето дете знае следните правила:

Правило А: Нещата, които децата казват на психолога, остават тайна за родителите.

Правило Б: Никой от училището, кварталните приятели, съседите или роднините няма да разбере за посещенията при психолога, ако детето само не пожелае да им каже.

Правило В: Детето има правото да не харесва терапевта и тогава семейството ще потърси друг терапевт. Това обаче е различно от това да не харесва терапията, защото не я иска. Бъдете готови за това и отстоявайте решението си.

И така, всичко започва със 2-3 срещи със семейството и детето, на които, ако е възможно присъстват и двамата родители. Всеки от семейството има своето прозрение за случващото си и това знание е важно. Чрез него детският психолог ще събира информация. После въз основа на нея психологът ще изгради хипотеза и план за психотерапевтична интервенция.