Психичните проблеми са изобретения на психичното. От еволюционна гледна точка, човекът е най-адаптивното многоклетъчно на планетата. Интелектът и психиката ни са двата най-важни инструмента на нашата адаптация към света. Всеки психичен проблем е сложно изобретение на индивидуалната психика. Неговата първоначална задача е била да помогне на индивида да се приспособи към един или друг проблем. Напрактика, Вашият психичен симптом Ви е помогнал да се справите с една нерешима в момента на възникването му задача. Той е нейното решение. Такова, каквото психичният апарат го е създал според своята зрялост и ниво на функциониране. Това решение обаче, в последствие започва да Ви пречи, защото то самото е по-ригидно, отколкото животът в зрелите години изисква да бъдем. Защо се случва така ? Отговорът лежи във познанието за работата, която вършат психичните симптоми и защити.
Ние всички имаме интуитивно разбиране за това какво е психична защита. Когато кажем на малката Ани да си прибере разхвърляните играчки, тя естествено възкликва “Не съм ги сложила аз там.”; Явор се държи в училище така, сякаш не забелязва новата прическа на Гергана и тя въобще не съществува за него, въпреки че всички в класа знаят, че и двамата си “падат” един по друг. Такова поведение наричаме “психична защита”. Понякога, тази защити ни помагат да не се набъркваме в ситуации и преживявания, за които нямаме желание, енергия или компетенции да преодолеем. Друг път личността се опитва по особено очевиден и понякога нелеп начин да избегне болката от нещо, като в същото време засилва контрола си върху него. Арогантният Калин унижава другите, като използва силата на ума си, за да предотврати евентуален присмех от тяхна страна. В този схематичен случай нападението се оказва най – добрата защита на собственото самочувствие.
Сега си представете, че Калин е твърде чувствителен, вероятно заради собствената му история и вродения му темперамент. Той израства с една бдителност към всякакво злепоставяне. В отговор на това той удвоява собственото си перчене, като се държи към другите студено, надменно, дистанцирано и агресивно. Колкото по-неудобно се чувства, толкова по-дистанцирано се държи. Това завърта един омагьосан кръг. Тези моменти на неудобство се изострят точно, когато най-много търси сигурност – в резултат, тогава той е най-малко отворен и достижим. Тъй като неговият дискомфорт се покачва, той започва да се държи с все повече хора дистанцирано и дори с презрение. Може би, ще се влошат отношенията с любимия му човек и семейството. От това ще се чувства още по-зле в ежедневието си. Следващата крепост, още по-лесно може да падне, на риск е личният му живот или работата му. Ако трябва да си търси нова работа, допълнителното напрежение от липсата на пари и унижението да се нуждаеш от одобрението на непознатите интервюиращи, ще го направят още по – раздразнителен и отблъскващ. Още по-трудно ще понася себе си и ще е още по-трудно да задържи интимните си отношения или да създаде нови. Излишно е да казвам, че има вероятност да не се задържи дълго в отношенията си с хората – лични и професионални. Той започва да трупа ярост в себе си и всички хора, които не го ценят или не му помагат ще се срещнат с неговия гняв. За да облекчи опънатите си нерви, започва да използва марихуана или алкохол, или гледа прекалено много филми през нощта, но при всички положения прави нещо, което му позволява “да не мисли” за проблемите си. Околните отдавна са забравили какъв остроумен и приятен събеседник може да бъде. Историята на Калин показва как от маската пред хората, която първоначално използваме за “защита”, могат да разцъфнат един куп симптоми – депресия, злоупотреба с вещества, тревожност, инсомния, параноя, личностни проблеми. На практика, психичният проблем може да бъде последица от една защита, която се е “самозабравила”.
Психичните защити ни предпазват от неприятни преживявания като, отхвърляне и унижение, заплахи за нашата самооценка. Когато собствените ни психични защити не успяват да ни бранят, ние усилваме усилията си или предприемаме нови действия каквото е (злоупотребата с алкохол на Калин). Нашите психични защитници стават наши властници. Примерът с Калин, който Ви предложихме е много опростен, за да очертаем основните линии. Нещата са далеч, по усложнени, заради многото пластове на психичния живот. Често се оказва, че пътят за възникването на проблемите, в настоящето е вървян години наред и добре отъпкан. Психотерапията има за цел да Ви помогне да променяте утъпканите траектории и инерция, за да намерите своята равновесна точка в лабиринта.
Ако искате да научите още за това, как собствената Ви психиката може да Ви обърка живота.
Ако, пък се интересувате от това как да поправим белята, последвайте ни на този линк.