Основни принципи в психотерапията на деца

Никоя психотерапията не бива да бъде пътуване към неопределени хоризонти. Ефективността ѝ се измерва с цел, посока и достигане.

Родителите вярват, че децата ходят на училище, на детска градина, полагат усилия, защото разбират, че трябва. Това не е точно така. Децата правят всичко това, защото в един момент са разбрали, че родителите им го очакват от тях. И в това няма нищо лошо.  Дете от гледано без очаквания на родителя към него е нещастно и не се развива добре. Тук няма да говорим за големите или малки очаквания, защото това е друга тема. Споменахме ги, за да го имате предвид, когато мислите за усилията на детето и семейството да се променят и преоткрият.

Детето посещава детски психолог, водено от вярата, че за да го обичат повече, то трябва да се промени. Това не е толкова лошо, колкото звучи. Ако това доверие не се злоупотребява вяра, то  възможно възпитанието. Детето не знае, че в същия кабинет, по същото време, пред очите му, родителите се стараят да се променят, за да станат по-достойни за него. Да наблюдаваш и насочваш тяхното пътуване един към друг е уникално преживяване. Ние благодарим на семействата, че ни правят част от това. То превръща професията на детски психолог прекрасна и много отговорна.

Тази отговорност ни кара да създадем тази статия. Да Ви споделим някои основни принципи в психотерапията на деца, които родителите трябва да имат предвид, когато избират психолог за своето дете.

Родителите правят възможна психотерапията на детето

Те са тези, които ще разпознаят проблема, те ще потърсят психолога, те ще разпознаят напредъка на детето, те ще решат докъде да продължи целия този процес. Те са десния крак в напредъка на детето. Не на последно място те ще вложат много енергия в нея- ще отделят време, средства, ще инвестират доверие и надежда. Ще се чувстват объркани, виновни, ще ги е срам. Ще им е трудно, но ще се опитат да издържат, защото теса тези, които търсят помяната и я жилаят. Ще научат по нещо ново за себе си, за партньора си, за детето си и това ще ги изведе на стабилна почва, за да продължат да родителстват по-сигурни в себе си.

Специалистът поддържа посоката

Той  е левия крак и погледът, с които се върв напред. Професионализмът на специалиста   е вторият, след родителите,  голям фактор в прогреса на една детска психотерапия.

  • Психотерапевтът трябва да може да разчете проблема на детето. След това  да помогне на родителите като им преведе на разбираем език какво се случва. Всеки родител имат нужда от отговори. Психотерапвтът трябва да може да ги даде.
  • Родителите ще са тези, които ще се грижат за детето в следващите години, а не специалистите. Ние сме убедени, че Вие трябва да знаете откъде се тръгва, какво помага и накъде да се върви. За да м поемете нещата в свои ръце.

Детето е моторът на своята психотерапия.

  • Неговата личност, възможности и  желание ще определят скоростта, с която ще се променя ситуацията. Редки са случаите, когато детето формулира собствен проблем и съответно мотивация за промяна. Това е естествено, тъй като детето няма представа как следва да бъдат нещата. То се ориентира по преценката на възрастните. Ако възрастните твърдят, че нещо не е наред, детето ще се опита да го порави заради тях. Неговото основно желание е да стане такова, каквото родителите му ще го обичат повече. Колкото възрастта е по-ниска, толкова този мотив е по-водещ.