Съществува един период от живота на детето когато родителският авторитет е подложен на истинска атака. Това е възрастта от проговарянето на детето /24 месеца/ до около 3 и 1/2 години. Тогава инатът на детето се разгаря. Важно е какъв път ще изберем през това изпитание. Волята на човека е култивиран инат. Пречупен, детският инат създава условия за слабохарактерност у бъдещата личност. Възпитаването на детския инат, ще създаде човек със силна воля, способен да следва целите си. Ако родителите не обяздят ината на детето, тази битка ще трае дълго. Вероятно чак до края на пубертета. Тогава те няма да я спечелят, а просто ще се откажат, ако имат късмет.
Ако детето Ви е на 7 или повече години и се държи по начините описани по-долу, това означава, че по някаква причина Вие и Вашето дете не сте на правилните места. На ежедневно изпитание е подложена ръководната ви роля в семейството и възпитанието на децата. Освен изтощително, това е и опасно. Авторитетът на родителя, сега е капиталът на семейството за пубертета.
ПОВЕДЕНИЕ :
– Отказва да изпълнява нови задачи;
– Може да започне, но спира почти веднага след това;
– Страхува се;
– Би изпълнил онези задачи и би научил само онези уроци, които са му интересни;
– Често изглежда зает, но в края се оказва, че не е завършил задачите си;
– Обикновено е склонен да спори и се заяжда;
– Може да ви предизвика да го накарате да прави нещо;
– Изглежда враждебно настроен към възрастните.
ЕФЕКТИ :
Учителите / родителите се чувстват възпрепятствани и разстроени в усилията си да го накарат да прави
нещо.
Учителите /родителите изразходват много, но истина много време, за да го накарат да направи дори дребни усилия. Такъв дете, често изисква допълнително работа от учителя извън клас.
Връстниците, често са засегнати от тази негативна нагласа. Когато забележат, че това е печелившо за един от техните връстници, те започват да го изпробват и за себе си.
Често, конфронтацията става причина за възникването на ситуации от типа “губиш-печеля” между учител и дете, между родител и дете.
Децата са много чувствителни за това как учителите се справят с детето, което се инати и не се подчинява на общите правила.
НЕГОВИТЕ ПРИЧИНИ :
Базисни причини : Откритото несъгласие е форма на сила.
Отмъщение – с поведението си детето се отдалечава от всички възрастни фигури и атакува авторитета им.
Избягване на болката – този дете се опитва по различни начини да избегне болката вкъщи и в училище. Добре е да се положат усилия, за да се изследват причините за по-ниския успех или други трудности, с които се сблъсква детето във и извън училище.
Вторични потребности :
Агресия – това поведение може да бъде негативна форма на агресия и трябва да се положат усилия да се насочи това поведение в позитивна посока. На детето трябва да му се разрешат лидерски роли в класната стая или да му се дадат отговорности на
игрището и във извънкласни дейности.
Постижения – личните, наред с училищните успехи са от голямо значение за това дете.
Статус – това дете, се опитва “да бъде някой” като казва на възрастните “НЕ” и “Аз няма да правя това”.
Сила – това е потребност, с която много деца не знаят как да се справят по позитивен начин. Децата отказават на възрастните, за да покажат сила. Всяко усилие, да им се покаже как това поведение им пречи, е добре дошло.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ:
Заявете ясно Вашите очаквания, по начин, че да ги разбере.
Покажете му възможните за него избори сега или в бъдеще
Покажете му възможните последици от неговото “Аз няма да го направя” поведение. Кажете му например, “Добре, но има нещо, което аз съм длъжен да сторя, ако ти постъпваш по този начин. То е ….. /опишете го накратко/ Такива са правилата и аз
не мога да ги нарушавам”. или „Когато децата правят това, родителите се очаква да направят ….. „
Бъдете сигурни, че и двете страни са напълно наясно какви ще са конкретните резултати.
Помогнете му да разбере, че вашите очаквания са честни и разумни. След това, продължете до край със заявените от Вас последици, независимо дали ще са добри или лоши. Важното е да се придържате към казаното.
Поставете разумни, съобразени с възможностите му цели пред него.
Не очаквайте поведението му да се промени докрай.
Не губете спокойствие.
Не реагирайте лично, останете в ролята на родител или учител. Помнете , че атаките не са към Вас, а към ролята, която изпълнявате.
Когато правите забележка на това дете вместо негативни коментари използвайте позитивни като “ Това поведение не е типично за теб, какво се случи ?” или “ Ти обикновено се разбираш с децата какво те накара да се биеш с тях днес?”
За тези деца е по-лесно да приeмат насоките на учителя (родителя), ако чуят ясно, че възрастният е способен да види и добрите им
страни.
Гледайте на всяка критична ситуация като на възможност да изградите връзка с това, дете, а не да я разрушите.
Търсете малките подобрения в поведението на детето и ги коментирайте- “Не е ли чудесно, че това е резултат от усилията ти за които се споразумяхме да положиш ?” или “ Трябва да се гордееш със себе си, че усилията ти от нашето споразумение дадоха такъв резултат”.
Отпразнувайте с детето (с детето си) всички малки победи и подобрения. Така ще знае, че усилията му не са напразни и най-важното, че не е сам в задачата да се променя.
Похвалете го пред някого – родителите, ако сте му учител или пред семейни приятели, ако сте родител. Похвалете го за конкретна постъпка и покажете, колко сте доволни. Реплики като „Днес той се държа добре“ не са ефективни. Бъдете конкретни „Много
съм доволна, че днес той внимава и си научи стихотворението.“
Грешките, които възрастните правим с тези деца :
Слушаме твърде много извинения.
Позволяваме им да пропускат дейности, вместо да ги караме да участват.
Приемаме действията им лично. Позволяваме това да ни извади от
равновесие.
Преценяваме погрешно истинските им способности.
Приемаме това поведение като съпротива.
Губим контрол контрол и се опитваме със физическа сила да ги накараме да изпълняват изискванията ни.
Настройваме околните като си отмъщаваме на други деца или деца в семейството.
Унижаваме ги пред другите деца в семейството и/или връстниците.
Потребността от СИЛА
Всички се нуждаем от сила. Децата показват тази нужда, в открито противопоставяне, отказ да следват правилата или като спорят. Помнете, тези деца се чувстват победени ако правят това, което им казват. Те безрезервно смятат, че повече сила е отговорът на всичките им проблеми. Ако не могат да спечелят сила по подходящ начин, те ще се борят да я спечелят по неподходящия.
Лесно можете да идентифицирате Силата като причина за лошото поведение на децата, по чувствата, които срещата с тях, Ви
кара да изпитвате. Когато Силата е причина за лошото поведение, най-общо Вие се чувствате първо заплашени и на следващата фаза безсилни.
СТРАТЕГИЯ ПРИ ПСИХОТЕРАПИЯ:
Спрямо детето : Да се идентифицират специфичните нужди на детето, причина за поведението. Прилагане на специфични похвати, които да намалят потребността от сила, за сметка на потребността от свързване и партньорства вкъщи или в училище. Да се изгради чувство на сигурност доверие спрямо себе си и средата.
Спряма родителите : Да се разкрият факторите, подронващи родителския авторитет. Често това са други възрастни или проблеми с друго дете в семейството. Да се открият и активират ресурси на подкрепа за родителите. Да се работи за ненасилствено възстановяване и утвърждаване на авторитета на възрастния и родителя.
