Случай на психотерапия при детски страхове в предучилищна възраст

РЕЗЮМЕ :

Детските страхове често са срество, чрез което несъзнаваното у децата блокира хода на развитието им и го  задържа в естествена сама по себе си, но продължаваща твърде дълго фаза от психоемоционално развитие

В хода на психичното развитие на човека  фазите се сменят като четирите годишни времена. По време на едната фаза, започва да се заражда следващата. Преходът в следващата фаза е плавен. Дори при настъпила фаза, може да станем свидетели на елементи от предишната  и елементи от бъдещата. Така както през пролетта можем да имаме снеговалеж, а след седмица да чувстваме, че лятото е подранило.   Въпреки това, ние продължаваме да наричаме този сезон пролет и да очакваме определени задачи да се решат именно през това време – да се разлистят дърветата, да се развият пъпки, които ще дадат плод, да се развият нови клонки и  др. които ще ни покажат, че дръвчето се развива добре.

Развитието на човешката личност също има своите фази и задачи, които трябва да реши във всяка една от тях, за да постигне следващата.  Ето защо е напълно излишно да питате едно 2 годишно дете „Не те ли е срам от постъпката ти?“. Ами не. Защото на 2 години срамът не се е развил, тъй като не са се развили критериите за морално допустимо поведение, способността за емпатия и ред други елементи. На тази възраст има елементи на вина или срамежливост… но ако търсите  срам, ще трябва да почакате.

Страховете при децата  ни показват границата на зоната на комфорт на детето.  Отвъд тази граница детето чувства, че няма потенциал да решава задачите на развитието, които му се поставят.  В този случай, детето чувстваше, че няма капацитет да бъде сред други хора без да усеща осезаемо близостта на майка си.  Това е нормално за деца на ранна възраст, но на 6г. е вече проблем. Замръзналото развитие на емоционално-волевата сфера, блокираше  социалното и интелектуално развитие. В детската градина, детето не съумяваше да изгради връзки с връстници и приятелства, не можеше да работи в занятията.  Нямаше възможност да развие училищна готовност, необходима му  следващата есен.

Настоящият случай е илюстрация на  психоаналитичната психотерапия при деца със страхове. Показани са възможностите й да бъде пространство и техника, чрез която детето изгражда психични умения и капацитет,  необходими, за да се навлезе в следващата фаза от развитие. Работата на психотерапевта в този случая бе да преведе детето и семейството от по-ранна фаза на емоционално развитие , към фаза адекватна на възрастта.  Това бе постигнато като се създъдът  възможности детето да запълни определен дефицит от психични инструменти и да развие емоционален капацитет. Междувременно  му бяха предоставяни  емоционални задачи за решаване,  адекватни на степента му на развитие, чрез които то да прогресира.

Постигнатият резултат е освобождаване от симптомите и стабилизиране на  адекватно за възрастта ниво на функциониране. Това дава на  семейството и детето свободата да продължат сами по естествения път на равитие.