Независимо дали постъпва на шест или на седем години в училище при всяко дете настъпва криза около седмата година, а времето на тази криза е различно. Тя може да се разпростре в периода от 6-та до 8-та година и е свързана най-вече с това как детето преживява своите отношения с възрастните и връстниците и как се изменя неговото възприятие за тази система от социални връзки.
Кризата на седмата година е период на зараждане на социалното Аз на детето. Тя е свързана с появяването на напълно ново системно новообразувание – вътрешна позиция която изразява ново равнище на самосъзнание и критично
осмисляне от детето на вътрешния и външния му свят. Изменението на самосъзнанието води до преоценка на ценностите,
до преустройство на потребностите и подбудите, появяват се изцяло ново отношение към самия себе си и към околните. На практика протичащата криза на Аза на детето е свързана с преразглеждане на йерархичната система от мотиви. От огромно
значение е протичащата смяна на основните преживявания. Детето открива самия факт на осъзнатото преживяване. Преживяването на удоволствие, неудоволствие, удовлетворение или разочарование вече придобива смисъл за детската личност. Кризата на седмата година е вътрешен По своето протичане процес измененията в детето преминават при относително незначителни външни изменения и най-вече забелязва в промените в социалните взаимоотношения на детето с обкръжаващите го хора.
Какво поведение да очаквате от Вашия първокласник ?
- децата губят своята непосредственост, което свидетелства за това, че между преживяването и постъпката се вклинява един интелектуален момент на преценка т.е. детето цели да демонстрира със своето поведение нещо. Неговото поведение има за цел да ни демонстрира образът за себе си, който детето иска да ни лансира. Например, детето иска да ни покаже че е добро и старателно в училище и със своето поведение се стреми да изгради в другия това впечатление. За да постигне своята цел, а именно да изгради у възрастния впечатление, че е добър и прилежен ученик, детето вече е способно и мотивирано да филтрира какво да демонстрира открито и какво да скрие от възрастния.
- На тази възраст вече преживяванията и действията на детето се интелектуализират. Това е свързано с интелектуалното познаване и осмисляне на правилата за трябва и не трябва.
- демонстрира се едно поведение на възрастен маниерничене или имитиране. Детето може да изобразяват определен възрастен и се стреми да изпълнява неговите задължения.
- детето започва да проявява интерес към собствения външен вид. Може дълго да избира дрехите си и да спори с родителите си за това как иска да изглежда.
- децата престават да слушат или отричат изисквания на възрастните които по-рано дори не са били предмет на обсъждане. Започват да нарушават обичайните наложени им от по-рано предишният детски образ на живот се обезценява от три часа и се отхвърля детето се опитва да се наема с нови отговорности и права.
Какво се случва в душата и ума на детето в първи клас?
Кризата на развитието, независимо дали говорим за криза на 1-вата, 3-тата, 7-та година или 11-тата година показва, че в тези периоди се извършва смяна на основните преживявания на детето. Тя е естествен феномен за развитието на всяко дете и възниква постепенно като ефект от израстването на детето в интелектуален, емоционално-волеви и социален план.
Също както на шахматната дъска при всеки ход възникват напълно нови взаимовръзки между фигурите, така и тук възникват съвсем нови взаимовръзки между преживяванията. На практика целият свят за детето на 7 години се преструктурира така, както се преструктурира шахматната дъска с всеки ход. По този начин, добре познати ситуации, придобиват нов смисъл и са източник на съвсем нови преживявания за него.
Кризата представлява преди всичко момент на прелом – от един способ на преживяване на себе си и на света, детето преминава към друг. Средата като такава не се променя, променя се детето. Родителите продължават да се държат по един и същи начин, но отстрани изглежда, че детето, което е било послушно, възпитано и ласкаво, изведнъж става капризно, зло, инатливо.
Най-същественият обрат, който наблюдаваме на седмата година е появата на качествено ново оценъчното отношение към себе си и към другите в социалната ситуация.
На 7 години емоционалния свят на детето започва да става по-осмислен, отива си непринудеността.
Очаквано, на 7 години детето се самоосъзнава в много по-голяма степен отколкото детето в предучилищна възраст. Сега обаче не става дума само за количетвени разлики, но за качествено нов модел на самоосъзнаване. Характерните за предучилищната възраст прояви на непосредственост, наивност, непринуденост, импулсивност избледняват.
На тяхно място се появява по-високо самоосъзнание, което се изявява във :
- по-добро осъзнаване на своите психични или телесни преживявания;
- по-добро диференциране на своите – интереси, желания и мотиви;
- по-ясно разбиране за собственото място в групата на връстниците, в семейството, в училище;
- повече грижа за себе си, в т.ч. физическо здраве, психичен комфорт.
На практика на тази възраст детето започва да се интересува повече от това какво преживяване му носи едно или друго събитие. Лесно можем да го видим, когато запитаме едно седемгодишно дете каква е причината да предпочита един или друг филм. Защо предпочита да играе с това, вместо с друго дете. Защо избира една или друга електронна игра. Детето на 7 години се интересува какви преживявания пораждат в него различните хора и събития и започва да ги подбира според интересите си. Така детето се доближава много повече до възрастния, отколкото до детското импулсивно поведение, характерно за предучилищния период.
При повечето деца на 7 години вече можем да открием осъзната логика в чувствата. Детето на 7 започва да осъзнава по-цялостно причинно-следствената връзка при собствените си чувства и емоции. Едновременно с това, то осмисля причинно-следствената връзка при емоциите на другите хора – връстници, учител, родители.
Характерното за 7-та година е, че ако до този момент всяка емоция и всяко преживяване в интеракциите с връстници и значими фигури – учител, родител, стои в известна степен отделено, натрупва се по-скоро количествено, то на възраст 7 години тези количествени натрупвания, започват да се осмисля качествено по нови критерии. За детето вече има значение дали някой от неговите съученици по-често му се присмива, отколкото му помага. Дали го нарича приятел, дали е честен, когато играят заедно или не, дали приятелите му са склонни да се съобразяват с неговите желания или не. До настъпване на училищната възраст, детската емоционалност даваше възможност на две деца, които вчера са се скарали и дори сбили, днес отново да бъдат приятели, защото всичко е забравено в името на възбудата от общата игра. След седмата година това ново начало не се постига с лекота. Причината е, че в детският емоционален свят и емоционалната свързаност на детето с другите, започват да се проявяват обобщаване и качествен анализ на взаимоотношенията.
Следващият елемент който се появява в седмата година е самолюбието, като обобщено отношение към себе си. Детският егоцентризъм / всичко започва от мен, заради мен, за мен/ е изместен от способността да обичаш себе си и да си загрижен за себе си. Способността ни да измерваме нашият успех, да си задаваме въпроси за нашето социално положение по отношение на другите е резултат именно от онова което кризата на седмата година ни подарява – самолюбието и самооценката.
Детето започва да се сравнява с другите по постижения, по външни белези, започва да сравнява и отношението на другите спрямо себе си. Дали учителката ме харесва, дали ме одобрява колкото одобрява другите деца. „ Нина е по-добра по диктовки , но аз съм по-бърз от нея по математика.“ „Ники е най-бързия бегач в нашия клас. Аз съм втори.“
