Все по-често родители се обръщат за помощ към детския психолог. Детето им, увлечено в един виртуален свят, не успява или нежелае да сътворява настоящето си, нито го е грижа за бъдещето.

В последните години компютрите превзеха и живота на децата ни. Те се влюбиха в новите си играчки. Родителите и обществото, на свой ред заслепени от технологиите  се оказаха неподготвени за проблемите, които тя донесе.  Не закъсняха и последиците. 

Екипът на Психологически кабинет ВИА научи много от психотерапевтичната си работа с деца с компютърна зависимост и техните семейства. Професионалната ни етика изисква да помогнем на много други да избегнат проблема.

Има много причини за формирането на компютърна зависимост, но за разлика от другите форми на зависимосими поведения /цигари, алкохол, дроги/, пристрастяването към компютрите и злоупотребата с тях става вкъщи, т.е. пред очите на родителите. Именно на тях се пада ролята да  ограничат вредните навици на злоупотреба. Открихме, че една от причините родителите да подценяват рисковете от заниманията на децата си с компютър е вярата им в някои митове за компютъризацията на децата.

Мит: Децата, които ползват компютри научават повече за света на високите технологии и компютърните науки.

Реалност: Обикновено децата под  12 г. са пасивни потребители на постиженията в тази област. Точно както Вие ползвате пералнята си. Знаете ли нещо за физичните закони, и инжинерните решения, които са заложени в тази технология? Човечеството произвежда перални от 1858г. Вие колко научихте за тази „ниска“ технология, че детето Ви на 12г. да учи за „високите“?  Едва след 13-тата година  детското мислене е способно да започне да разбира материята на дигиталните технологии, стига да има възрастен, който да подпомага този процес. Затова служат учителите.

Мит: Използването на компютър развива интелигентността на детето.

Реалност: Сметалото не учи първокласниците на математика.То помага да се ориентира и служи за опора в процеса на учене, но и без него децата се обучават, защото активно мислят.  Мисленето, паметта и въображението на детето се развиват чрез активно мислене и общуване в социална среда с възрастни и връстници. Общуването в интернет, социални мрежи и чатове, пречи на развитието на социалната интелигентност на децата.

Мит: Децата и юношите, които прекарват повече време пред компютъра не създават проблеми.

Реалност: Употребата на наркотици, алкохол и др. подобни, естествено са по-редки сред децата, прекарващи часове пред компютъра вкъщи. Но има други опасности, които дебнат порастващото дете. Освен, че са позастрашени от затлъстяване и различни здравословни проблеми, родителите им често се оплакват от зачестяване на бягства от училище, нисък успех, липса на желание за социален живот и личностно развитие.

Мит: По-сигурно е детето да си е вкъщи с компютъра, отколкото на улицата.

Реалност: Световната статистика показва, че злополуките с деца на улицата са помалко в сравнение със случаите, в които децата ползващи без контролно интернет. Те обаче стават жертва на сериозни престъпления като сексуална злоупотреба, използване на лични данни на член от семейството или психически тормоз в социалните мрежи, техните последствия са могат също да бъдат жестоки.

Мит: Децата използващи интернет получават повече знания за света.

Реалност: Да и не. Често съдържанието в различните сайтове по даден проблем е еднотипно. Не всяка информация е знание. Когато информацията не е от официален или образователен сайт, тя може да е публикувана от всеки световно неизвестен мним„експерт” по темата. Детето трябва да бъде стимулирано от възрастните да търси различните гледни точки, да сверява информацията публикувана в интернет с понадеждни източници – учебници, енциклопедии. То трябва да знае, че в тази медия липсва контрол и всеки може да публикува каквото си иска за всяко нещо без някой да следи, дали тези данни са достоверни или не.

Ние не Ви призоваваме да възспирате детето си да общува с технологиите, но Ви молим да подходите компетентно. Запознайте се с правилото 3-6-9-12 в нашата брошура. Признати детски психолози и психиатри вече разработиха, своите препоръки как  да се въвеждат екранните устройства в различните възрасти.

Настоящият текст е част от наша публикация в Инфогайд за родители, която преди години бяхме помолени да подготвим, заради нарастващия брой запитвания от читателите. Изтегли цялата  статия статията в PDF